Моята среща с Рескю капките на д-р Бах
С нас се свърза Т.И., която по професия е психолог,психотерапевт. Тя сподели своята история, свързана с благотворния ефект на Рескю капките на д-р Бах.
Беше лято – изпълнено с очакването за безметежност и свобода. Сезонът на горските ягоди, в който като деца всяка година бродехме из гората, беряхме ягоди, баба вареше сладкото на моето детство и ни напомняше да внимаваме, минавайки покрай селските кучета на път за гората.
Този път имахме куче с нас, голямо куче, нито един селски пес не смееше да ни залае. Водехме и децата си, а моята баба ни чакаше в двора с обещанието да ме научи как се прави сладко от горски ягоди.
Така започна денят, но в късния следобед, сред аромата на ягоди и захар, в двора влезе дъщеря ми – с разкъсана тениска и охлузвания по тялото и лицето, дълбока рана в корените на бретона и много, много уплашена. Взетото назаем колело се оказало без спирачки, а чакълестият път – твърде стръмен. Раните не бяха опасни, но изглеждаше (поне за мен) страховито.
Тя загуби съня си същата вечер, аз също. И както се казва „злото никога не идва само“: колата се повреди, имахме резервация за почивка и докато бях потънала в объркването дали изобщо можем и е редно да заминем, видях кичури от нейната коса в коридора. Когато отидох да я видя и я погалих по косата, друга част от нея остана в ръката ми.
Аз съм психолог, зная добре, че тялото, чувствата и умът не са отделни системи, те оформят цялост, която е много повече от простия сбор на своите части. Да промиеш раните не премахва неканено завръщащите се образи, които карат цялото ти същество да се свива от ужас.
Обадих се на своя хомеопат, която вече ми бе дала съвет какво да й давам за нараняванията. Тя ме покани да отида, за да ми даде „спешни капки“ на д-р Бах – всъщност това беше комбинацията Rescue. Не бях чувала за тях, но тя ми каза, че шокът и стресът се повлияват много добре. Когато ме видя на прага на кабинета й, подавайки ми шишенцето, ми каза: „Като Ви гледам, мисля че е добре и Вие да ги пиете“.
След приема на капките имахме първата вечер на дълбок сън от два дни. Всички – дъщеря ми, аз и мъжът ми (който също будуваше нощем в тревожни мисли). На следващата сутрин със страх прокарах пръсти през косата на детето. Нищо не остана в ръката ми! В края не деня решихме, че ще заминем на палатки, въпреки лекарската препоръка раните да не се мокрят и да се пазят от замърсяване. Имах Arnica Montana 30 ch. и Rescue на д-р Бах, които не напускат пътната ми чанта оттогава.
От снимките, направени онова лято, мога да видя (в случай, че ме обземе съмнение дали позитивизмът ми не е твърде голям) как за няколко дни на мястото на големите охлузвания по лицето и тялото на детето ми има здрава кожа. Мога да видя усмихнатото й сънено лице на входа на палатката и как, развяла коса, тича към морето. Това ми се струваше невъзможно няма и седмица по-рано, когато разбрах, че от кръв ми прилошава.
Същата есен започнах своето обучение по класическа хомеопатия. На нощното ми шкафче има „спешни капки“ Rescue, а понякога и други комбинации от есенциите на д-р Бах.
