1000-x700

Моята среща с Рескю капките на д-р Бах

С нас се свърза Т.И., която по професия е психолог,психотерапевт. Тя сподели своята история, свързана с благотворния ефект на Рескю капките на д-р Бах.

Беше лято – изпълнено с очакването за безметежност и свобода. Сезонът на горските ягоди, в който като деца всяка година бродехме из гората, беряхме ягоди, баба вареше сладкото на моето детство и ни напомняше да внимаваме, минавайки покрай селските кучета на път за гората.

Този път имахме куче с нас, голямо куче, нито един селски пес не смееше да ни залае. Водехме и децата си, а моята баба ни чакаше в двора с обещанието да ме научи как се прави сладко от горски ягоди.

Така започна денят, но в късния следобед, сред аромата на ягоди и захар, в двора влезе дъщеря ми – с разкъсана тениска и охлузвания по тялото и лицето, дълбока рана в корените на бретона и много, много уплашена. Взетото назаем колело се оказало без спирачки, а чакълестият път – твърде стръмен. Раните не бяха опасни, но изглеждаше (поне за мен) страховито.

Тя загуби съня си същата вечер, аз също. И както се казва „злото никога не идва само“:  колата се повреди, имахме резервация за почивка и докато бях потънала в объркването дали изобщо можем и е редно да заминем, видях кичури от нейната коса в коридора. Когато отидох да я видя и я погалих по косата, друга част от нея остана в ръката ми.

1500x1000_02

Аз съм психолог, зная добре, че тялото, чувствата и умът не са отделни системи, те оформят цялост, която е много повече от простия сбор на своите части. Да промиеш раните не премахва неканено завръщащите се образи, които карат цялото ти същество да се свива от ужас.

Обадих се на своя хомеопат, която вече ми бе дала съвет какво да й давам за нараняванията. Тя ме покани да отида, за да ми даде „спешни капки“ на д-р Бах – всъщност това беше комбинацията Rescue. Не бях чувала за тях, но тя ми каза, че шокът и стресът се повлияват много добре. Когато ме видя на прага на кабинета й, подавайки ми шишенцето, ми каза: „Като Ви гледам, мисля че е добре и Вие да ги пиете“.

След приема на капките имахме първата вечер на дълбок сън от два дни. Всички – дъщеря ми, аз и мъжът ми (който също будуваше нощем в тревожни мисли). На следващата сутрин със страх прокарах пръсти през косата на детето. Нищо не остана в ръката ми! В края не деня решихме, че ще заминем на палатки, въпреки лекарската препоръка раните да не се мокрят и да се пазят от замърсяване. Имах Arnica Montana 30 ch. и Rescue на д-р Бах, които не напускат пътната ми чанта оттогава.

1500x1000_01

От снимките, направени онова лято, мога да видя (в случай, че ме обземе съмнение дали позитивизмът ми не е твърде голям) как за няколко дни на мястото на големите охлузвания по лицето и тялото на детето ми има здрава кожа. Мога да видя усмихнатото й сънено лице на входа на палатката и как, развяла коса, тича към морето. Това ми се струваше невъзможно няма и седмица по-рано, когато разбрах, че от кръв ми прилошава.

Същата есен започнах своето обучение по класическа хомеопатия. На нощното ми шкафче има „спешни капки“ Rescue, а понякога и други комбинации от есенциите на д-р Бах. 

 

 

RESKUE8475-983475-3029

Стресът при тийнейджърите – обърнете му внимание!

Ранните тийнейджърски години са белязани от бързи промени – физически, когнитивни и емоционални, които не винаги се приемат добре.

Стресът при тийнейджърите оказва влияние на тяхното по-нататъшно развитие. Ранните тийнейджърски години са периодът, в които младите хора могат да се сблъскат с много предизвикателства, включително променящи се връзки с връстници, нови изисквания в училище, напрежение в семейството или проблеми свързани с различни емоции, защото както знаем хормоните им бушуват.

Начините, по които тийнейджърите се справят с тези стресови фактори, могат да имат значителни краткосрочни и дългосрочни последици за тяхното физическо и емоционално здраве.

Какво е стресът?

Стресът е реакцията на тялото на предизвикателство, което може да бъде от всякакво естество – от пряка физическа опасност до напрежение, породено от предстоящ изпит, първа среща, спортно състезание и т.н. Човешкото тяло реагира на стресови фактори чрез активиране на нервната система и специфични хормони. Част от мозъка сигнализира на надбъбречните жлези да произвеждат повече от хормоните адреналин и кортизол и да ги освобождават в кръвния поток. Хормоните ускоряват сърдечната честота, дишането, кръвното налягане и метаболизма. Кръвоносните съдове се отварят по-широко, за да позволят повече кръв да тече към големи мускулни групи, зениците се разширяват, за да подобрят зрението, а черният дроб освобождава складираната глюкоза, за да увеличи енергията на тялото. Този физически отговор на стреса e много по-бърз при тийнейджъри, отколкото при възрастни, тъй като частта от мозъка, която може спокойно да оцени опасността и да отмени стресовата реакция, не е напълно развита през юношеството. Стресовите стимули провокират човекшкия организъм да реагира бързо и да активизира всичките си системи, за да се представят добре под натиск. Това може да помогне на тийнейджърите да бъдат на крака и готови да се изправят пред ново предизвикателство по-бързо. Реакцията на стрес обаче може да създаде проблеми, когато реагираме прекомерно или реакцията продължи твърде дълго и стане хронична. Дългосрочните стресови ситуации, като например справяне с развода на родител или тормоз в училище, могат да доведат до траен стрес на ниско ниво, който може да изхаби резервите на организма, да отслаби имунната система и да накара подрастващия да се почувства изтощен или обезпокоен.

15001000px_01

Добър стрес срещу лош стрес

Всички ние изпитваме както „добър стрес“, така и „лош стрес“. Добрият стрес е онова оптимално количество стрес, което води до това да се чувстваме енергизирани, концентрирани и физически и психически издръжливи, когато вършим нещо, каращо ни да излезем от зоната си на комфорт – като екстремен спорт например. Добрият стрес ни насърчава да разработим ефективни стратегии за справяне с нашите предизвикателства, което в крайна сметка допринася за нашата устойчивост. Лош стрес възниква, когато нашите механизми за справяне са претоварени от дълго време и запасите ни са толкова изхабени, че вече не можем да реагираме по най-добрия начин в дадена ситуация и тялото ни не може да се отпусне дори и след като предизвикателството е отминало. Едно и също събитие може да повлияе на деца и възрастни по много индивидуални начини – един човек може да възприеме дадена случка като вълнуваща, а друг може да я разгледа като основен стрес. Стресът може да се превърне в дистрес, когато не сме в състояние да се справим или когато вярваме, че нямаме способността да отговорим на предизвикателството. Решението е да се адаптирате, приемайки промените и намирайки методи за превръщане на този лош стрес в добър стрес.

 Причини за стрес на тийнейджърите

Има много източници на стрес за тийнейджъри и юноши, включително: училищните задължения и решения за последващо обучение и кариера след завършването; запознанства и приятелства; натиск от други връстници да се носят определени видове дрехи, бижута или прически, както и да се експериментира с наркотици, алкохол или секс; представата за „идеалното тяло“ (при момичетата фокусът често е теглото; при момчетата обикновено е определена атлетична физика).

Натъпканите със задачи дневни графици, жонглирането с предмети и оценки в училище, заниманието със спорт, дейности след училище, социален живот и семейни задължения са само част от стресовите полета, които прекосява всеки младеж. Когато се намесят и по-сериозни предизвикателства като конфликти с близките хора, тормоз от страна на връстници или друг вид насилие, обикновените механизми, с които юношите разполагат за адаптация може да се окажат недостатъчни.

Признаци на стрес, за които да внимавате

Въпреки че наличието на известен стрес понякога е полезно, ако вашият тийнейджър започне да показва тези признаци, стресът може да е твърде голям за него и той може да се нуждае от помощ.  Притеснителните признаците включват:

Повишени оплаквания от главоболие, болки в стомаха, мускулни болки и / или умора

Изключване и оттегляне от хора и дейности, които преди това е харесвал

Повишено ниво на гняв или раздразнителност (т.е. често проявяващо се раздразнение от хора и ситуации)

Плач – появява се със зачервени или насълзени очи

Чувство на безнадеждност, хронична тревожност и нервност

Промени в навиците за сън и хранене, като безсъние, кошмари или е „твърде зает“, за да яде

Затруднена концентрация и бягства от училище

Експерименти с непозволени субстанции и вредни навици

15001000px_02

Стратегии за справяне със стреса

Добрата новина е, че има начини да помогнете на юношата и тийнейджъра да се справя със стреса, научавайки го как отчасти да се контролира. Посъветвайте тийнейджъра си да изпробва някои от следните стратегии, които могат да намалят нивото на стрес в ежедневието му:

Говорете за проблеми с другите – семейство, приятел или водене на дневник са чудесно начало.

Научете го да поема дълбоко въздух, придружено от мислене или изричане на глас на определена себеутвърждаваща мантра, като например „Мога да се справя с това.“

Насърчавайте го да си почива и релаксира, това ще намали напрежението и ще го разсее.

Посъветвайте го да си поставя малки цели, разбивайки задачите на по-малки, управляеми парчета.

Осигурете му време за упражнения и подсигурете редовното хранене с подбор на любими ястия. Съобразявайте се с вкусовите му предпочитания.

Оставете го да спи, когато има нужда.

Практикувайте позитивна дисциплина – недейте да настоявате прекалено много, когато не сте на едно мнение и се опитайте да покажете, че разбирате причините за неговата позиция. Обсъждайте конфликтните ситуации на другия ден.

Предложете му да визуализира страхови ситуации и да се съсредоточи се върху това, което може да контролира в тях (неговите реакции и действия) и да остави това, което не може (мненията и очакванията на други хора).

Подсигурете му верен помощник при страх и паника с бързо действие в лицето на Рескю капките на д-р Бах. Цветната комбинация на Рескю е идеалното решение за моментите, в които подрастващите са подложени на напрежение, породено от стресови ситуации. Употребата на Рескю капките на д-р Бах е безвреден метод за балансиране на емоционалното състояние, което от своя страна повлиява добре и стимулира имунната система и така организмът остава здрав. Продуктът е без ограничения в дневния прием, без странични ефекти и лекарствени взаимодействия. Rescue действа бързо – до 15 минути след приема емоционалното състояние се стабилизира и се получава ефект на психо-физическо отпускане. Начинът на прием е много лесен: 4 капки/2 впръсквания директно под езика, на всеки 15 минути, до постигане на максимален ефект. Продължителността на ефекта трае между 1-2 часа. Ако единичната доза се приема в чаша вода, действието настъпва по-бавно – след около 30 минути, но е по-продължително – 3-4 часа. Този прием е подходящ и при овладяване на емоционалното състояние преди стресиращо събитие (например изпит).

 

За щастлив тийнейджър у дома Рескю капките на д-р Бах за живот без паника и страх!

 

rescue-quarantine-at-home

Негативен с двама позитивни

Какво става със здравето и емоциите, когато тестът SARS-CoV-2 е положителен/POSITIVE?

Всички се питаме какво да очакваме, ако изпаднем в подобна ситуация.  Представяме ви личната история на столично тричленно семейство, която те споделиха с нас за срещата си с Ковид-19 и различните етапи, през които са преминали, както физически, така и емоционално.

„Хубавото лято и топлата есен носеха настроение и безвремие и като че ли позабравихме за него – вирусът. След посещение на колективно празнично събитие, обаче нещата се промениха. Първи симптоми прояви мъжът ми на 35г., здрав и активно спортуващ, три дни след контакт с безсимптомен болен. В началото той усети обща отпадналост, която отдаде на сериозна комплексна тренировка в същия ден. Ден втори – симптоми няма. Третият ден обаче донесе лека болка, даже по-скоро незабележимо дразнене в гърлото, което за няколко часа започна да пълзи надолу по хранопровода. По мое настояване решихме да се изследваме.

За PCR тест се чака в оптимистичния сценарии поне ден, с предварително записване, макар че впоследствие разбрахме за една-две лаборатории, в които ако дадеш проба до 14:00 часа, резултатите се получават в рамките на деня. Решихме докато чакаме PCR тестовете да си направим бърз антиген тест, при който се взема проба само от носа и колкото и да четяхме, че е неверен и отчита всякакви вируси, при нас той имаше напълно реалистичен резултат – а именно ПОЛОЖИТЕЛЕН при мъжа ми! Учудващо за мен, моят резултат бе отрицателен, въпреки, че преди месец прекарах остър бронхит с прием на два антибиотика и имунната ми система вероятно все още не е в топ форма. Детето ни, което три дни бе спало с баща си, също даде отрицателна проба.

Направихме всичко, което прочетохме като алгоритъм – отделихме се в различни жилища, защото имахме възможност, уведомихме личния лекар. Той ни каза, че докато нямаме резултат от PCR, качен в единната информационна система, не се водим карантинирани и трябва да чакаме РЗИ да се свърже с нас и да ограничим контактите до заветния резултат. Започна великото мерене на температура, а с увеличаването на вътрешното напрежение и очакване, всеки градус ми се виждаше опасен. В този момент никой от нас нямаше температура, дори и доказано заразеният с вируса. При мъжа ми нещата изглеждаха привидно добре, макар че на 4-ти и 5-ти ден от боледуването се появи лека кашлица, болки в тялото и световъртеж. Лечението му бе по схема, включваща антибиотик, много витамини и допълващи терапията други лекарства, много течности и покой. Докато чакахме нашите PCR-и, които ни препоръчаха да си направим като контактни между 5-7 ден от последния контакт,  изпрах, изгладих  и дезинфекцирах всичко вкъщи, спрях да ходя на работа, уведомихме детската градина на детето, казахме на приятелите си да се изследват и официално се превърнахме в обект на хиляди уплашени хорски въпроси. Вирусът, освен чисто здравословно, оказа влияние на комуникацията ни със съседите, познатите, приятелите, колегите и роднините, които решихме да държим в информационно затъмнение, докато не видим накъде ще тръгнат нещата.

„Ами сега – всичко е истина“ ми нашепваше параноично вътрешния ми глас. Започнах да чета още повече, стресът и безсилието ме обхванаха и най-лошото – влязох в омагьосания кръг на въображаемите симптоми. Времето течеше и бодежите в сърцето, световъртежът и нервността се оказаха симптоми по-скоро на паник атака, отколкото на коронавирус. Започнах прием на Рескю капките на д-р Бах, които бях купила преди време поради проблеми със съня, свързани снощното кърмене. След като осъзнах проблема и започнах приема се почувствах една идея по-добре – поне заспивах спокойна.

rescue-know-yourself

Тогава дойде и вторият удар – малката ми дъщеричка на 3 години и половина вдигна 38 градуса в деня след отрицателния PCR. Светът ми се срина, обвинявах късмета ни, обвинявах всичко и всички, докато разказвах подробно какво се е случило до момента на педиатъра й. Самата идея, че десетдневната ни карантина като контактни почти бе изтекла и ни очакваха нови 14 дни просто не ми даваше мира. Изразът „моят дом – моята крепост“ в главата ми звучеше като „моят дом – моят затвор“. Всички майки ще се съгласят с мен, че да бъдете затворени 24 дни вкъщи, когато детето е на такава възраст, е наистина апокалиптично.

Всички лекари ме предупредиха, че не е изключено да не се заразя от нея, въпреки че бях издържала „първата вълна“ със съпруга ми. За мое щастие при нея наистина имахме късмет и се размина с приема на имунорегулатор и температуропонижаващи за три дни.  Тъкмо радостта ми отново надделя, когато се появиха симптоми и при мен, този път наистина – главоболие и загуба на вкус и мирис, запушен нос, един ден с температура 37,3. По-големият проблем беше неспиращото главоболие.

И така започнаха да се точат дни с приливи и отливи на настроение и енергия, болката стана нещо нормално, а неизвестността растеше. От столичното РЗИ ме осведомиха, че са изключително заети и така и не получих писменото им предписание. То дойде два дни преди края на карантината. Да, личният ми лекар ми телефонираше всеки ден, но се чувствах сама, гледайки какво се случва с хората по телевизията. Започнах да чета за влиянието на стреса върху имунната система и осъзнах, че освен вирусът, които я подлага на изпитание, самата аз й вредя със стреса, на които я излагам вече толкова много време. Продължих да приемам Рескю, който съм чела, че активира естествените процеси на самолечение при страх и паника, каквито аз имах в промишлени количества. Подобрение имаше, но го приемах често. И така – остават ни още 4 дни от втората карантина. Нямам търпение да се изследвам, за да знам „минат ли е“ или „не“ този подмолен и коварен вирус, но реших да погледна малко по философски над нещата.

Осъзнах, че на първо място изпитвам страх за моето здраве и това на близките ми, а освен това започнах да забелязвам страха на останалите хора със стотиците съобщения, бързото разпространение на новината, че сме заразени и израженията по лицата на минувачите, които въпреки че ходеха без маски, ни гледаха критично, докато махаме от терасата на МВР. На следващ етап спрях да гледам телевизия или поне новини, защото това ме обезверяваше допълнително. Оставих се в ръцете на избрания от мен лекар и започнах да правя планове за бъдещето: какво ще направя след КАРАНТИНАТА и как ще продължа, защото будя страх и недоверие в околните.

Само от нас зависи как ще приемем мисълта, че вирусът е там някъде и че не сме застраховани. Преди всичко съветът ми е да се опитате да живеете с вяра в собствения си организъм, защото от имунитет до имунитет има разлика, но страхът и стресът могат да бъдат дори и по-страшни от Ковид. А това, което ние можем да направим, за да помогнем, е да изчакаме 40 дни след официалното ни излекуване, потвърдено с негативен PCR тест, за да дарим кръвна плазма и да спасим живота на някой, който няма нашия късмет да боледува сравнително леко и има нужда от помощ в неравностойната борба!

rescue-infographic