Posts

emotions-pandemic

Пандемия от емоционален дисбаланс се развива паралелно с тази от новия коронавирус

Акценти от статията:

  • Краят на борбата с вируса още не се вижда на хоризонта и това е предпоставка за развитието на паралелна пандемия от емоционален дисбаланс и проблеми с психичното здраве
  • Всички ние се возим на емоционалната въртележка на пандемията и макар възприятията на различните хора да варират, психолозите наблюдават някои общи знаменатели – тревожност и страх от неизвестното, подсъзнателно противопоставяне на промените, чувства на самота и изолация, напрежение от икономическата и здравна криза
  • Оказва се, че напрежението остава високо при почти 20% от преболедувалите COVID-19 и те развиват пост-травматични реакции, тревожност, депресия или друг проблем, свързан с психичното здраве.
  • Връщането на емоционалния баланс не е изгубена кауза – физическата активност, релаксацията, създаването на продуктивни навици, консултацията със специалист и приема на Rescue капките на д-р Бах може да помогнат за преодоляване на травмата

Продължаващата пандемия е вихър от постоянно променяща се информация, скокове и падини в кривите на заразяването, политики за дистанция и променящи се горещи точки. Вече повече от година светът живее в новата реалност на несигурност, изолация и криза, но макар и напредъкът да е голям, краят на борбата с вируса още не се вижда на хоризонта. Едновременно с това учени и психолози предупреждават за паралелна развиваща се пандемия от емоционален дисбаланс и проблеми с психичното здраве, която ще продължи дори много по-дълго от тази от Covid-19.

looking-through-window

Всички ние се возим на емоционалната въртележка на пандемията и макар възприятията на различните хора да варират, психолозите наблюдават някои общи знаменатели.

Важно е да разберем, че нашите тела – а  и умове – обикновено са добре екипирани да се справят с краткосрочни кризи. Когато обаче се сблъскат с дългосрочни извънредни ситуации като една продължителна пандемия и свързания с нея стрес, стандартните механизми за справяне не са достатъчни, за да се запази психическия и емоционален баланс.

Пандемията ни накара да се сблъскаме с непознат и в някои случаи много опасен вирус – и това ни създава дискомфорт

Ако има нещо, което създава стрес и дискомфорт у всеки един човек – понякога слаб, понякога по-силен – това е неизвестното. Особено силно е нивото на тревожност и стрес, когато неизвестното представлява заплаха за здравето ни, както е с новия коронавирус. Опасността от зараза влияе на всички в определена степен, но за хората, които изпитват силна нужда от чистота и контрол, нейното влияние може да е особено пагубно.

Напрежението се нагнетява допълнително от широкото медийно отразяване, циркулирането на фалшиви новини и конспиративни теории, повтарянето на „черни“ статистики. Проучване на Mental Health Foundation[1] във Великобритания през декември 2020 показва, че повече от половината британци са се чувствали тревожни или притеснени в последните две седмици, а българско проучване на Института за психично здраве[2] и развитие показва тенденция на покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както с вероятността от инфектиране.

Пандемията е свързана с промяна, а всяка промяна е натоварваща

Помислете за всичко, което се промени в живота ви за последната година – в работната или учебната ви среда, в начина, по който комуникирате с приятели, роднини и познати, в начина, по който почивате. Хората са същества на навика и рутината и всяка драстична промяна в същността на ежедневието усилват стреса, защото подсъзнателно й се противопоставяме. Това несъмнено създава допълнителен стрес и води дори до протестни действия спрямо мерките от определени групи хора.

Противоепидемичните мерки ограничават заразата, но често са свързани с усещане за самота и изолация, което може да има дългосрочни последствия

Човекът е социално същество и в своя еволюционен път е оцелявал най-добре, когато е бил част от колектив. В ума ни е заложен инстинкт за самосъхранение, който се изразява в желанието да сме част от семейство, общество или приятелски кръг от други хора, които са наша подкрепа в трудни ситуации и правят оцеляването по-лесно. Когато сме сами за определено време или се чувстваме изолирани, този механизъм се задейства като създава неприятно чувство на самота, за да ни покаже, че сме под заплаха и трябва да се върнем при колектива.

close-up-stay-home

При една група хора в период на пандемия този инстинкт се бори с инстинкта да избегнем опасността от контакт с човек, потенциално пренасящ зараза. Така някои хора, изпитващи стрес във външния свят, могат да изберат да се откъснат от него и да се изолират доброволно, но след като преживеят това откъсване, може да им е трудно да излязат „на бял свят“ и да общуват с другите отново.

При друга група хора желанието за пълноценна комуникация, контакт и близост надделява над страха от заразяване и за тях принудителните ограничителни мерки може да се превърнат в източник на негодувание, а карантината – в истинско мъчение. При младите хора, за които принадлежността към приятелски кръг е изключително важна, такива реакции са особено типични, а при възрастните се наблюдава засилено чувство на самотност.

Икономическата криза, безработицата и проблемите със здравеопазването изострят емоционалната въртележка

Не може да се отрече, че загубата на възможност за работа, примесена със страх, че при евентуални по-тежки симптоми по време на пик на пандемията, здравната система няма да може да даде адекватна грижа на всички пациенти, са основни причини за засилването на тревожността и стреса у населението.

rescue-hiding

Често си казваме, че „само да премине“ заразата, всичко ще си дойде на мястото, но наистина ли се освобождаваме от напрежението, след като сме преминали през коронавирусна инфекция? Оказва се, че не съвсем, защото почти 20% от преболедувалите COVID-19 развиват депресия, тревожност или друг проблем, свързан с психичното здраве.

Това разкрива кохортно проучване, публикувано в престижния журнал The Lancet Psychiatry Journal[3], а проучвания от други страни показват подобни резултати. Защо е така?

Карантината изолира болния от близките му, точно когато има най-голяма нужда от система за подкрепа, но тя е нужна за ограничаване на заразата

Доказано е, че всеки здравословен проблем може да се усеща като по-тежък, ако сме сами, а не заобиколени от близките си, които са готови да се погрижат за нас, когато имаме нужда. Още от самото начало на заразата позитивният тест за коронавирус може да предизвика силно притеснение или дори паника, а когато пациентът е сам, пристъпът на тревожност може да е още по-силен. Наблюдения показват, че други свързани с карантината психологически реакции включват лошо настроение, раздразнителност, безсъние, гняв и емоционално изтощение.

rescue-quarantine-at-home

По-тежкото боледуване или загубата на близък може да отключи пост-травматични реакции

При хора, прекарали коронавирус с тежки симптоми, това преживяване може да бъде възприето като травма, която да отключи така наречените пост-травматични реакции – при предишни пандемии процентът на хората, страдащи от такива реакции след болничен престой е достигал до 39%.[4]

Какви са типичните пост-травматични реакции:

  • Постоянно преживяване на травматичното събитие – натрапчиви спомени, кошмари, физически реакции, напомнящи за събитието, усещане, че то се повтаря пред очите ви
  • Избягване на всичко, което напомня за събитието – избягване на места, мисли, дейности, които напомнят за него, загуба на интерес към ежедневните активности и живота като цяло, усещане за мрачно настояще и бъдеще
  • Хипербудност – нервност, проблеми със съня, агресия, раздразнителност, гневни избухвания
  • Негативни мисли – самообвинение, чувство за вина, срам, самота, недоверие, депресия

Важно е да знаете, че ако изпитвате някой от горните симптоми и периодът на възстановяване е труден за вас от психологическа гледна точка, вие не сте сами. След травматично преживяване е нормално да чувствате страх, тъга, тревожност, отчуждение и това не ви прави слаби, а просто обикновени хора. В тези моменти обаче е важно да се погрижите за емоционалния си баланс и това е още по-валидно, ако симптомите продължават дълго.

consult-female-patients-rescue

Връщането на емоционалния баланс не е изгубена кауза – физическата активност, релаксацията, създаването на продуктивни навици, консултацията със специалист и приемът на Rescue капките на д-р Бах може да помогнат за преодоляване на травмата

Със сигурност консултацията с лекар и психолог ще ви помогнат да направите нужните стъпки, за да си възвърнете баланса и щастието от живота, а ваш допълнителен помощник може да бъдат и продуктите Rescue на д-р Бах. Всички форми на Рескю – капки, спрей, пастили – съдържат пет цветни есенции, които адресират пет често срещани негативни модела на поведение, появяващи се в отговор на стресиращи ситуации:

  • Нервно свръхнапрежение, предизвикващо паническа реакция
  • Преувеличен импулс за действие – неефективни, объркани реакции в стремежа по-бързо да се излезе от критичната ситуация
  • Страх от загуба на самоконтрол – силен страх, предизвикващ агресия
  • Импулс да бъде отречена реалността
  • Рефлекс на вцепеняване – шокова реакция

Rescue продуктите са подходящи за всеки, не предизвикват привикване и са създадени, за да ви помогнат да се справите с непосредствени стресови реакции (силно вълнение, страх, паническа атака, тревожност). Рескю не замества медицинското лечение, кагато такова е нужно, но може да бъде ценен помощник за омекотяване на кризисните емоции.

rescue-flowers-web

Ако сте били пряко засегнати от вируса – били сте болни, загубили сте приятел или член на семейството, работата или бизнеса си – ще трябва да се справите не само с пандемията, но и с чувства като тъга, страх и финансови притеснения, чувство на гняв. Ако усетите, че те ви обземат внезапно, вземете Рескю – 4 капки под езика или във вода, 2 впръсквания от спрея или 1 пастил.

Когато се чувствате уморени и потиснати, важно е да поддържате своята мотивация и да правите каквото можете, за да подобрите настроението си. Например планирането деня сутрин може да ви помогне да създадете рутина и да запазите продуктивността си. Изпълняването на дейност, която знаете, че ще ви енергизира, може да помогне с чувството на умора – това може да са физически упражнения, нов проект или хоби.

Направете всичко възможно, за да се противопоставите на чувството си за безпомощност, защото преодоляването на това усещане е ключът към преодоляването травмата. Припомнете си, че сте устойчиви и имате какво да дадете на другите като отделите от времето си да помогнете на кауза или приятел в нужда. Така постепенно ще си върнете чувството за контрол и значимост.

Пътят напред

Добротата и състраданието са ключови за преминаването ни през пандемията. От една страна това означава жестове на доброта към другите – например да помагаме или да не съдим твърде строго другите хора. От друга страна това значи и доброта към себе си – намирането на начин да продължим напред, както и прилагането на техники, с които да защитим и подобрим психичното си здраве.

Винаги, когато се чувстваме съкрушени, първото нещо, което трябва да направим, е да спрем, да поемем въздух и да помислим за следващата стъпка – и тази след нея. Доста скоро ще окажем доста по-далеч, отколкото сме си представяли, че може да стигнем.

rescue-know-yourself

Попълнете и нашата анкета:

rescue-anketa

Цитирани източници:

[1] https://www.mentalhealth.org.uk/wave-9-pre-christmas-2020

[2] https://www.ipzr.info/copy-of-rezultati-ot-nacionalno-pro

[3] https://www.thelancet.com/journals/lanpsy/article/PIIS2215-0366(20)30462-4/fulltext

[4] https://www.psychiatrictimes.com/view/post-covid-stress-disorder-emerging-consequence-global-pandemic