Posts

rescue-pomogni-na-priatel

13 съвета как да помогнем на приятел, който изпитва силна тревога по време на пандемията

Много хора се борят с тревожност, страх и безпокойство по време на пандемията, която продължава да върлува, а не са малко и тези, които продължават да вярват в конспиративни теории по темата. Виждаме, че всеки реагира на обстоятелствата по различен начин и може да бъде предизвикателство да знаеш как да комуникираш и да помогнеш на приятел или член на семейството, които изпитва силно притеснение, независимо дали е свързано с опасността от зараза или с това, че тестът му е позитивен.

Затова споделяме с вас 13 съвета, които ще ви бъдат полезни в нелеката задача  да помогнете на някой близък, който се тревожи и изпита натрапчиви мисли, които пречат на нормалния му начин на живот.

  1. Попитайте дали иска вашия съвет или просто иска да го изслушате. Понякога ние споделяме това, което мислим по даден въпрос, без да съобразим какво иска да чуе отсрещната страна. Но имайте предвид, че доброто ви желание и опит да решите проблемите на другия невинаги са желани. Изслушайте събеседника си и разберете неговата нагласа по темата преди да прибързвате с изводите и съветите.
  2. Слушайте търпеливо. Оставете приятеля си да отдели време за споделяне по темата, която го тревожи – не го пришпорвайте или прекъсвайте, защото споделяйки ви, той търси вашето внимание. Недейте да протакате излишно разговора, ако човекът иска да го приключи, а също така избягвайте остро да отричате или оспорвате тезата на събеседника, ако искате съветите ви след това да стигнат до него.
  3. Не съдете. Това, което кара един човек да се тревожи, може да няма никакво значение за друг. Тревожността, подобно на болката, е субективна и трябва да се разглежда от гледна точка на другите хора, а не от вашата собствена. Опитайте се да избягате от сценарии, в които “слушателят” определя като банална важността на проблема, като споменава фрази като  “не се тревожи”, “това са глупости” или ”скоро ще приключи.”
  4. Съчувствайте. Подкрепете твърденията на стресирания ви събеседник и потвърдете, че разбирате как се чувства. Не е нужно да се съгласявате с неговите доводи, но е хубаво да засвидетелствате това, че го чувате и разбирате.
  5. Поддържайте контакт. Понякога, когато се чувстваме притеснени, е хубаво да знаем, че не сме сами. Свържете се с приятеля си и говорете с него, интересувайки се за това как се чувства той, но споделете как се чувствате и вие, за да нормализирате емоциите и да насочите разговора в друга посока на споделяне. Все пак внимавайте да не изместите фокуса на разговора към себе си или друг проблем, защото доброто ви желание може да има обратен ефект.rescue-video-call
  6. Бъдете на разположение. Хубаво е да давате приоритет на важните хора в живота си и без да имат проблем, защото това ги кара да се чувстват специални и в безопасност, когато сте около тях, или когато идват да търсят помощ и подкрепа при нас.
  7. Накарайте го да се смее. Разкажете му смешна ситуация, която сте преживели наскоро или пък отминала, в която сте били заедно. Усмивката винаги помага.
  8. Насърчавайте неговия позитивен прочит за ситуацията
    Помислете от какво наистина има нужда приятелят ви. Действате целенасочено. Не го питайте дали му се излиза, ако му трябва просто сън. Не го окуражавайте да не работи, тъй като това още повече ще вложи ситуацията му на работното място. Опитвайте се да изтъквате позитивни примери и поддържайте тезата, че “след всяка буря има слънце“.
  9. Изненадайте го. Изпратете „любимия му“ подарък, като е важно да бъде нещо символично и специално за него. Може да бъде чаша  за кафе със смешно пожелание, колаж, кутия бонбони, кен от любимата бира и т.н. Важен е персоналният жест на внимание.

  1. Мотивирайте го
    Пишете му сутрин вдъхновяващи сентенции. Кажете му, че се справя отлично и че го очаква един по-добър ден. Посъветвайте го да изгледа любим филм, да практикува любимо хоби, спорт или просто да се разходи в най- близкия парк. На въздух всеки мисли по-добре.
  2. Благодарете му, че е избрал именно вас. Има много хора, на които им е трудно е да поискат помощ, когато им е нужна, защото сами за себе си не осъзнават или не искат да си признаят, че имат проблем, който не могат да разрешат сами. Често срещано е  същите тези хора да уведомяват близките си, че всичко е наред, а вътрешно да се разкъсват от тревожност и безпокойство. Кажете на приятелите си, че оценявате доверието им към вас и техните преживявания не са тежест, а нещо напълно разбираемо предвид ситуацията, в която живеем вече година.
  3. Предложете помощ. Не казвайте просто на приятеля си, „ако имаш нужда от нещо, уведоми ме“. Никой не се чувства удобно да занимава хората около него със страховете си нон стоп. Предложете да помогнете по специфичен начин, който не включва на всяка цена нещо, което е свързано с неговото безпокойство / нужда. Поканете приятелите си да ви се обадят отново или уговорете да се срещате на живо или онлайн няколко пъти седмично, за да сте в течение как се променят нагласите.
  4. Имайте няколко полезни предложения при всеки ваш разговор, свързани с практикуване на ежедневни и различни техники за управление на тревожността: упражнения за дълбоко дишане, медитация, ограничаване на използването на социални медии и фокусирането само върху негативните новини, чести разходки, слушане на музика, комуникация с приятелите и семейството, упражнения за концентрация, ароматерапия, консултация с професионален терапевт или действия свързани с проява на добрина към другите.

Можете да посъветвате приятеля си да изпробва и техника от алтернативната медицина – акупунктура или Боуен терапия, например. Още едно работещо решение са Рескю капките на д-р Бах, които са перфектното допълнение за един по-спокоен и щастлив живот. С доказаните във времето ефекти и ползи върху милиони хора по цял свят, цветните есенции на д-р Бах биха могли да спомогнат за нормализирането на вашето ежедневие, повлиявайки благотворно върху предизвикания от несигурната среда психо-емоционален дисбаланс.

rescue-flowers-web
Продуктите от серията  „спасителна смес“ на д-р Бах действат директно върху човешката енергийна система, като по този начин повлиява различни състояния на психо-емоционално и физическо ниво. Универсалният ефект на Rescue се дължи на действието на включените в него цветни есенции, които са свързани с често срещани негативни модела на поведение, появяващи се в отговор на стресиращи ситуации –  нервно свръхнапрежение, предизвикващо паническа реакция, неефективни, объркани реакции в стремежа по-бързо да се излезе от критичната ситуация, страх от загуба на самоконтрол, стрес на работното място, притеснения за близките и др.

rescue-infographic

Изцяло натуралния състав на продуктите ги прави безвреден начин за справяне с житейските изпитания. Рескю не води до пристрастяване и е подходящ за бременни, бебета, малки деца и възрастни.  RESCUE® би могъл да се превърне във ваш помощник при спешни случаи в ежедневието, помагайки ви да възвърнете вътрешното си спокойствие и контрол над ситуацията, реакцията и мислите ви. Няколко минути (максимум 15) след приема на RESCUE®, механизмите за самолечение на тялото се активират. Това води до емоционално успокояване, стабилизиране и психо-физическо отпускане.

Чувството да успееш да помогнеш на близък човек е прекрасно, а допълнителната полза от това да помагаме на другите е, че това е полезно за нашето психично здраве и благополучие. Усещането, че сме полезни и допринасяме за емоционалния баланс на някой друг може да помогне за намаляване на стреса и подобряване на собственото ни емоционалното благосъстояние. Накратко, правенето на добро ти прави добро и Рескю може да е част от кръга на добротата и помощта!

За живот без стрес и страх пробвай Рескю капките на д-р Бах!

rescue-quarantine-at-home

Негативен с двама позитивни

Какво става със здравето и емоциите, когато тестът SARS-CoV-2 е положителен/POSITIVE?

Всички се питаме какво да очакваме, ако изпаднем в подобна ситуация.  Представяме ви личната история на столично тричленно семейство, която те споделиха с нас за срещата си с Ковид-19 и различните етапи, през които са преминали, както физически, така и емоционално.

„Хубавото лято и топлата есен носеха настроение и безвремие и като че ли позабравихме за него – вирусът. След посещение на колективно празнично събитие, обаче нещата се промениха. Първи симптоми прояви мъжът ми на 35г., здрав и активно спортуващ, три дни след контакт с безсимптомен болен. В началото той усети обща отпадналост, която отдаде на сериозна комплексна тренировка в същия ден. Ден втори – симптоми няма. Третият ден обаче донесе лека болка, даже по-скоро незабележимо дразнене в гърлото, което за няколко часа започна да пълзи надолу по хранопровода. По мое настояване решихме да се изследваме.

За PCR тест се чака в оптимистичния сценарии поне ден, с предварително записване, макар че впоследствие разбрахме за една-две лаборатории, в които ако дадеш проба до 14:00 часа, резултатите се получават в рамките на деня. Решихме докато чакаме PCR тестовете да си направим бърз антиген тест, при който се взема проба само от носа и колкото и да четяхме, че е неверен и отчита всякакви вируси, при нас той имаше напълно реалистичен резултат – а именно ПОЛОЖИТЕЛЕН при мъжа ми! Учудващо за мен, моят резултат бе отрицателен, въпреки, че преди месец прекарах остър бронхит с прием на два антибиотика и имунната ми система вероятно все още не е в топ форма. Детето ни, което три дни бе спало с баща си, също даде отрицателна проба.

Направихме всичко, което прочетохме като алгоритъм – отделихме се в различни жилища, защото имахме възможност, уведомихме личния лекар. Той ни каза, че докато нямаме резултат от PCR, качен в единната информационна система, не се водим карантинирани и трябва да чакаме РЗИ да се свърже с нас и да ограничим контактите до заветния резултат. Започна великото мерене на температура, а с увеличаването на вътрешното напрежение и очакване, всеки градус ми се виждаше опасен. В този момент никой от нас нямаше температура, дори и доказано заразеният с вируса. При мъжа ми нещата изглеждаха привидно добре, макар че на 4-ти и 5-ти ден от боледуването се появи лека кашлица, болки в тялото и световъртеж. Лечението му бе по схема, включваща антибиотик, много витамини и допълващи терапията други лекарства, много течности и покой. Докато чакахме нашите PCR-и, които ни препоръчаха да си направим като контактни между 5-7 ден от последния контакт,  изпрах, изгладих  и дезинфекцирах всичко вкъщи, спрях да ходя на работа, уведомихме детската градина на детето, казахме на приятелите си да се изследват и официално се превърнахме в обект на хиляди уплашени хорски въпроси. Вирусът, освен чисто здравословно, оказа влияние на комуникацията ни със съседите, познатите, приятелите, колегите и роднините, които решихме да държим в информационно затъмнение, докато не видим накъде ще тръгнат нещата.

„Ами сега – всичко е истина“ ми нашепваше параноично вътрешния ми глас. Започнах да чета още повече, стресът и безсилието ме обхванаха и най-лошото – влязох в омагьосания кръг на въображаемите симптоми. Времето течеше и бодежите в сърцето, световъртежът и нервността се оказаха симптоми по-скоро на паник атака, отколкото на коронавирус. Започнах прием на Рескю капките на д-р Бах, които бях купила преди време поради проблеми със съня, свързани снощното кърмене. След като осъзнах проблема и започнах приема се почувствах една идея по-добре – поне заспивах спокойна.

rescue-know-yourself

Тогава дойде и вторият удар – малката ми дъщеричка на 3 години и половина вдигна 38 градуса в деня след отрицателния PCR. Светът ми се срина, обвинявах късмета ни, обвинявах всичко и всички, докато разказвах подробно какво се е случило до момента на педиатъра й. Самата идея, че десетдневната ни карантина като контактни почти бе изтекла и ни очакваха нови 14 дни просто не ми даваше мира. Изразът „моят дом – моята крепост“ в главата ми звучеше като „моят дом – моят затвор“. Всички майки ще се съгласят с мен, че да бъдете затворени 24 дни вкъщи, когато детето е на такава възраст, е наистина апокалиптично.

Всички лекари ме предупредиха, че не е изключено да не се заразя от нея, въпреки че бях издържала „първата вълна“ със съпруга ми. За мое щастие при нея наистина имахме късмет и се размина с приема на имунорегулатор и температуропонижаващи за три дни.  Тъкмо радостта ми отново надделя, когато се появиха симптоми и при мен, този път наистина – главоболие и загуба на вкус и мирис, запушен нос, един ден с температура 37,3. По-големият проблем беше неспиращото главоболие.

И така започнаха да се точат дни с приливи и отливи на настроение и енергия, болката стана нещо нормално, а неизвестността растеше. От столичното РЗИ ме осведомиха, че са изключително заети и така и не получих писменото им предписание. То дойде два дни преди края на карантината. Да, личният ми лекар ми телефонираше всеки ден, но се чувствах сама, гледайки какво се случва с хората по телевизията. Започнах да чета за влиянието на стреса върху имунната система и осъзнах, че освен вирусът, които я подлага на изпитание, самата аз й вредя със стреса, на които я излагам вече толкова много време. Продължих да приемам Рескю, който съм чела, че активира естествените процеси на самолечение при страх и паника, каквито аз имах в промишлени количества. Подобрение имаше, но го приемах често. И така – остават ни още 4 дни от втората карантина. Нямам търпение да се изследвам, за да знам „минат ли е“ или „не“ този подмолен и коварен вирус, но реших да погледна малко по философски над нещата.

Осъзнах, че на първо място изпитвам страх за моето здраве и това на близките ми, а освен това започнах да забелязвам страха на останалите хора със стотиците съобщения, бързото разпространение на новината, че сме заразени и израженията по лицата на минувачите, които въпреки че ходеха без маски, ни гледаха критично, докато махаме от терасата на МВР. На следващ етап спрях да гледам телевизия или поне новини, защото това ме обезверяваше допълнително. Оставих се в ръцете на избрания от мен лекар и започнах да правя планове за бъдещето: какво ще направя след КАРАНТИНАТА и как ще продължа, защото будя страх и недоверие в околните.

Само от нас зависи как ще приемем мисълта, че вирусът е там някъде и че не сме застраховани. Преди всичко съветът ми е да се опитате да живеете с вяра в собствения си организъм, защото от имунитет до имунитет има разлика, но страхът и стресът могат да бъдат дори и по-страшни от Ковид. А това, което ние можем да направим, за да помогнем, е да изчакаме 40 дни след официалното ни излекуване, потвърдено с негативен PCR тест, за да дарим кръвна плазма и да спасим живота на някой, който няма нашия късмет да боледува сравнително леко и има нужда от помощ в неравностойната борба!

rescue-infographic